Главният секретар на Кюстендилската търговско-промишлена палата (КТПП) Йордан Беловодски проведе работна среща с представители на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад ЕАД), част от групата на „Еврохолд България“ АД.

Срещата бе инициирана поради постъпили сигнали от фирми-членове на КТПП за зачестили прекъсвания на електрозахранването, които затрудняват дейността им.

В хода на дискусията бяха обсъдени причините за прекъсванията, необходимостта от своевременна комуникация между ЕРМ Запад ЕАД и засегнатите предприятия при аварии и планирани прекъсвания, както и възможности за подобрение на електроразпределителната инфраструктура в региона.

В резултат от срещата бяха постигнати следните договорености:

• Събиране на информация от засегнатите фирми и предаването и към ЕРМ Запад ЕАД с цел по-бърза и ефективна реакция при бъдещи случаи;
• Извършване на техническа проверка на проблемните райони;
• Подобряване на комуникацията при всякакъв тип прекъсвания;
• Организиране на директни срещи между ЕРМ Запад ЕАД и фирмите при нужда за разглеждане на конкретни казуси, свързани с електрозахранването.

КТПП ще продължи да следи ситуацията и да поддържа активен диалог и комуникация с дружеството с цел защита на интересите на своите членове и бизнеса от региона, представяйки реалната картина на проблемите пред ЕРМ Запад ЕАД.

Главният секретар на Кюстендилска търговско-промишлена палата Йордан Беловодски взе участие в Международна конференция „Справедлив преход в Кюстендил“.

Целта на конференцията бе да представи кариерните и финансови възможности, които стоят пред въглищните регион и по-конкретно област Кюстендил, в т. ч. възможностите за финансиране с европейски средства за обучение, квалификация, модернизация на бизнеса и иновации в подкрепа на прехода към климатична неутралност.

Една от процедурите, насочена към фирмите от Кюстендил, Перник и Стара Загора е BG16FFPR003-4.004 „Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход“, финансирана по Програма „Развитие на регионите“ 2021 -2027.

Основният акцент в изказването на г-н Беловодски бе за по-добро програмиране и по-голяма подкрепа за местния бизнес по време на зеления преход, като направи и конкретно предложение МРРБ да предвиди спестени пари от други процедури по Програмата, които да се насочат допълнително към  Процедурата "Диверсификация на МСП" за фирмите от област Кюстендил. 

Мярката предоставя възможност за проекти на микро, малки и средни предприятия, които да реализират инвестиции, насочени към повишаване на своята конкурентоспособност и устойчивост.

В рамките на Конференцията бяха представени и успешни примери за въглищни региони в преход в Хърватска, Чехия и Гърция, които се трансформират и развиват.

В резултат на инициативата на Кюстендилската търговско-промишлена палата (КТПП) за  повдигане на един важен въпрос за развитието на балнео, СПА и здравен туризъм  в града и региона и конкретно за бъдещото развитие на балнеолечението в почивната база на БДЖ в Кюстендил, народният представител Снежанка Траянска официално отправи парламентарен въпрос до Министъра на транспорта и съобщенията относно  причините за непускането в експлоатация на ремонтирания лечебно-възстановителен център на НКЖИ гр. Кюстендил. Питането включва и следните въпроси -  има ли разработена стратегия за бъдещо развитие на базата, какви средства са необходими за довършването и, ако се налага това и какви стъпки бихте предприели за пускане на Центъра в експлоатация.

КТПП изразява благодарност към г-жа Траянска за проявената ангажираност и отстояване на интересите на Кюстендил и региона в Народното събрание.

В своя отговор Министърът на транспорта и съобщенията информира за настоящия статут на базата и направените до момента ремонтни дейности, като потвърждава, че към момента центърът не е пуснат в експлоатация, поради необходимост от допълнителни инвестиции в размер на около 500 хиляди лева за нормалното му функциониране. Предвидени са дейности като: газификация, ремонт и оборудване на рехабилитационния център, изграждане на външен плувен, хидромасажен и покрит басейн за целогодишно ползване, изграждане на достъп за хора с увреждания, включително асансьор и рампа и др. Отговаря се също, че в момента се подготвят документи за категоризация и назначаване на квалифициран персонал.

В заключение се посочва, че желанието на Министерство на транспорта и съобщенията и НК „ЖИ“ е почивният център да започне да функционира отново и да предоставя висококачествени услуги на достъпни цени, като възможен най-кратък срок за пускане в експлоатация се визира края на 2025 г. предвид довършване на посочените по-горе дейности.

КТПП оценява отговора като позитивен знак за институционален диалог и ще продължи да работи активно за намиране на устойчиви решение за този и други ключови обекти, които имат потенциал да допринасят за здравето, туризма и икономиката на Кюстендил и региона.

Убедени сме, че Кюстендил заслужава да развие пълния си потенциал като национален балнеоложки и туристически център.

СТАНОВИЩЕ

на

Кюстендилска търговско-промишлена палата

относно бъдещето на имот „Бивш казармен район“ в гр. Кюстендил с идентификатори ПИ 41112.504.2061; ПИ 41112.504.2062; ПИ 41112.504.2060; ПИ 41112.504.1224 и ПИ 41112.504.1223

 Настоящето становище и свързаните препоръки, изготвени от Кюстендилска търговско-промишлена палата - организация, която има отношение към регионалната политика в областта на обществено-икономическото развитие на града и региона, са продиктувани от необходимостта от целенасочено развитие на имот „Бивш казармен район“ в град Кюстендил, с посочените идентификатори, с фокус върху балнео, СПА и здравен туризъм в контекста на приоритетите и възможностите за развитие на Област Кюстендил.

Считаме, че този имот има стратегическо значение за развитието на града и региона и трябва да бъде запазен и трансформиран именно с такава насоченост, като бъде използван неговия туристически потенциал.

Мотивите за това наше становище са следните:

1. Уникални природни и климатични дадености на Кюстендил и региона

Кюстендил разполага с лековити минерални извори, благоприятен климат и живописна природа. Тези дадености го правят изключително подходящ за развитието на здравен туризъм – нещо, което е изведено като приоритет и в Картата на туристическото райониране на България за област Кюстендил. Инвестиции в този сектор ще донесат ползи както за икономиката, така и за здравето и благополучието на посетителите и местното население.

2. Съответствие с местните, регионални  и национални приоритети

Развитието на „Бившия казармен район“ в Кюстендил в контекста на туризма е в синхрон с приоритетите на местната, регионалната и националната политика за устойчиво развитие. Министерството на туризма и Министерство на здравеопазването си поставят като основен приоритет насърчаването на развитието на медикъл и здравен туризъм и инвестициите в такава туристическата инфраструктура, а трансформацията на този държавен имот в модерен термален комплекс би бил отличен пример за това.

3. Икономически и социални ползи за Област Кюстендил

Инвестициите в този имот с предназначение за  балнеология, СПА и здравен туризъм ще генерират нови работни места и ще стимулират местната икономика. Съществуването на балнеоложка инфраструктура ще направи града привлекателен както за български, така и за чуждестранни туристи, което ще увеличи местните приходи от туризъм. Не на последно място създаването на нови бизнеси, свързани с хотелиерството, ресторантьорството, СПА и лечебни услуги, ще допринесе за икономическото благосъстояние на региона.

4. Единствен терен в рамките на града, подходящ за такъв тип туризъм

„Бившият казармен район“ е единственият терен в рамките на града, който по мащаб, локация и инфраструктурна достъпност позволява реализацията на такъв амбициозен проект с фокус върху балнео, СПА и здравен туризъм. През 60-те години на XX век Кюстендил е бил сред най-известните национални балнеоложки курорти. Използването на този терен с различно от гореописаното предназначение би означавало да се загуби единствената реална възможност Кюстендил да се развива в посока здравен и СПА туризъм и пропускане на шанса градът да възвърне своята заслужена слава.

Правна рамка и препоръка

На основание чл. 44 от Закона за държавната собственост (ЗДС), продажбата на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв., се извършва от Агенцията за публичните предприятия и контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В тази връзка, с оглед и на чл. 25 от ЗЗД, както и предвид ясното изразената стратегическа визия за развитие на Кюстендил и региона чрез балнео, СПА и медикъл туризъм, призоваваме Министерски съвет да защити обществения интерес  по съответния институционален ред,  гарантирайки, че при бъдещото развитие на „Бившия казармен район“  чрез продажба, отдаване, концесия, др., имотите, включени в него ще бъдат предложени „под условие“, а именно – с изискване за тяхното използване само и единствено за целите на туризъм.

Убедени сме, че тази мярка би гарантирала устойчиво развитие на региона и ще осигури дългосрочна полза за икономиката в цялата Кюстендилска област. Вярваме, че с правилната подкрепа и инвестиции, можем да превърнем Кюстендил в предпочитана дестинация за здравен и СПА туризъм с всички произтичащи от това ползи и добавена стойност за бизнеса и местното население.

Изготвено от:

КЮСТЕНДИЛСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Подкрепено от:

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:

СНЕЖАНКА ТРАЯНСКА

ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ

Д-Р ИВАН ИБРИШИМОВ

ДИМЧО ДИМЧЕВ

МЕСТНА СТРУКТУРА НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ, КЮСТЕНДИЛ

СТОПАНСКА КАМАРА – КЮСТЕНДИЛ

ОП НА КАМАРАТА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КЮСТЕНДИЛ

РЕГИОНАЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА КАМАРА – КЮСТЕНДИЛ

ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „ОСОГОВО“

14.04.2025